Източник: http://www.goodtherapy.org/what-is-good-therapy.html
Има много различни видове терапия. Между тях има разлики, но също така вярваме, че има общи признаци за това коя терапия е здравословна и добра за нашите клиенти. Смятаме, че тези признаци са следните:
1) Не патологизираме – това значи, че виждаме клиента си като нещо повече от неговия проблем. Това разбира се, не означава, че няма проблеми, а че смятаме човека за нещо повече от трудностите, които изпитва в този конкретен момент. Да мислим и работим по този начин, не означава да пренебрегваме болестта, но означава да поставим акцента върху цялостната личност. Например ако работим с човек, който има проблеми с гнева, ние не го гледаме само като гневен човек, а приемаме гневът му само като един от аспектите на неговата личност. Независимо колко деструктивно може да е едно поведение, вярваме, че всеки има в себе си добри части.
2) Опълномощаване – терапевтът, който опълномощава клиентите си вярва, че всеки човек е способен да се развива и израства. Терапията, основана на това вярване смята, че хората могат да допринасят за своята промяна и израстване. Ако терапевтът вярва, че клиентът му е неспособен да се промени, то той става още по-неспособен да направи крачка към това. Ако терапевтът е способен да погледне отвъд защитите и проблемите на хората, то те са наистина способни да открият и да се доверят на собствената си природа. Някои хора не са способни да преодолеят конкретни трудности в живота си, но терапевтът не бива да се превръща в допълнителна пречка за това.
3) Сътрудничество – в духа на сътрудничеството с клиентите ни са думите на Албърт Швайцер (Albert Schweitzer): „Всеки носи в себе си своя собствен лечител – ние правим най-доброто като терапевти, когато даваме възможност на лекарят вътре в нашия клиент да работи и да свърши своята добра работа”. Това означава да окуражаваме хората, с които работим да станат свои ко-терапевти. Работейки по този начин, ние се доверяваме на това, че всеки човек познава себе си повече от който и да било друг, приемаме тяхната мъдрост и способност да се погрижат за раните си. Този възглед овластява клиентите. Това не означава, че терапията е без посока и ние като професионалисти не знаем накъде се движим или че ще изложим клиентите си на риск.
4) Аз – това е състояние, при което терапевтът може да се олицетвори със своя клиент. То е дефинирано от Ричард Шварц (Richard Schwartz, Ph.D) като състояние на спокойствие, любопитство, състрадание, креативност, увереност, окуражаване, близост и яснота. Това е състоянието, при което терапевтът може да работи подкрепяйки клиента си, без да оказва натиск върху него, без да патологизира състоянието му и без да го ре-травматизира.
5) Отношения – отвъд терапевтичните техники и теориите е областта на човешките отношения. Връзката на едно човешко същество с друго човешко същество, което осигурява основата на терапията. Терапевтът, който може да изпита безусловно позитивно отношение в процеса на преживяванията на клиента си, допринася за засилване на терапевтичната връзка. Без създаване на терапевтична връзка и отношения не може да има терапия.
6) Дълбочина – нужно е терапията да навлезе в своята дълбочина. Има различни възгледи при практикуването на различните видове терапия: дали се поставя акцент на когнитивното разрешаване на проблемите или на емоционалните и телесни преживявание на клиента. И двата аспекта са важни. Лекуването е повече от това да осъзнаем проблема и постигнем поведенческа промяна. За да лекуваме трябва да изследваме в дълбочина травмите, които подсилват и захранват вярванията, чувствата и поведението на клиентите ни, вместо да стоим далече от това или да компенсираме собственото си страдание. Когато стои далече или на противоположната страна на болката си, това често води до „повече от същото” и до още повече болка. Да лекуваме също така означава да изпитваме чувства. Както знаем “Там където има чувства, там можем да лекуваме”. Много от нашите вярвания, чувства и поведение се поддържа от това, че полагаме усилия да оцелеем, избягвайки болката, която стои зад това. Добрата терапия помага на хората да преминат и да завършат процеса на техните скрити и нескрити рани. Да лекуваме без да навлезем в дълбочината на този процес, е все едно да зашием раната без да извадим куршума, който я е причинил. Раната ще се възпали и инфектира. „Просвещението се състои не в това да виждаме светещите форми, а във възможността да направим тъмнината видима. Последното е по-трудно и затова непопулярно” Карл Юнг.
7) Добрият терапевт не е перфектен – понятието „добра терапия” насърчава една концептуална грешка, а именно, че има такова нещо като чиста добра терапия, процес освободен от всякакви проблеми и въпроси. Както при добрия брак, където се очаква не да няма проблеми, а да се преминава през тях, терапията е процес, при който често срещаме трудности. Няма терапевт, който да е перфектен, нито перфектна терапия, независимо колко добре познаваме теорията. Дори терапевтите, които правят най-доброто, на което са способни, имат в себе си аспекти, които не осъзнават и части, които не са излекувани. Добрата терапия е съчетанието от всички прежинявания, които са резултат от неперфектната психотерапия. Този процес преминава през осъзнаване, израстване, облекчаване на крайните чувства, вярвания и нагласи. И каква благословия е това да се окаже, че и добрата терапия е изпълнена с незнание, грешки, предизвикателства пред терапевтичната връзка. Така че „добър път” за неравностите по пътя на терапията.
8) Понякога не можем да помогнем – като терапевти ние имаме своите ограничения. Ние посрещаме клиентите си с надежда. Прекарали сме много време в това да учим, да свършим своята собствена терапевтична работа, да усъвършенстваме техниките си и да се учим в това да бъдем с клиентите си. Ние искаме да свършим добра работа. И въпреки това има моменти, когато не можем да помогнем. Ние вярваме, че добрият терапевт не се разделя с надеждата, че клиентът му има шанс да се справи със своите затруднения. Но това може да не стане с нас, в този момент, може клиентът ни да не е готов за промяната по различни причини. Добрата терапия означава да се откажеш от очаквания за резултати към себе си и клиента, но въпреки това да не се разделяш с надеждата, че това е възможно.
Превод със съкращения Валентина Маринова
На 27 февруари, четвъртък, от 18.00 до 20.30 часа ще се проведе уъркшоп, посветен на трудния и за родители и за деца период на юношество. Основен фокус ще поставим върху близостта и дистанцията в семейството в този период, нуждата от промени в отношенията между родители и деца и най-често срещаните трудности.
Водещ: Иван Павлов- фамилен психотерапевт. Водещ на семинари по теми касаещи психичното здраве, партньорските отношения, родителстването и детското развитие. Включен в Регистъра на психотерапевтите на България