„- Don’t you think it’s time for you to go home, sir?
– I’m trying to, baby, I’m trying to…“
Под ледения дъжд
походката му чува
музика от бар.
Отива си, защото барът е за други.
Под ледения дъжд
очите му усещат
крачките във локвите.
Отива си, защото локвите са за деца.
Под ледения дъжд
ръцете му завършват като камъни.
Косата му напуска корените си.
А устните кървят.
Дъждът го разчленява на парчета.
На прага на дома си той е бар и локви, камъни и корени.
Не му помагайте. Той просто се прибира у дома.