-Мамо, защо плачеш?
-Защото ме е яд.
– Когато някой го е яд, той плаче ли?
-Някои плачат, но някой ако е ядосан, може и да вика.
-А ти защо не викаш, мамо, нали си ядосана?
-Аз само плача.
-Искаш ли да те науча да викаш. Аз мога.
-Знам, че можеш. Ще ме научиш ли наистина?
-Трябва да ме слушаш сега.
-Слушам те.
-Когато някой ти каже нещо лошо трябва да си пуснеш гласа. Преди това започва да ти люти на очите, защото хем ти се вика, но първо ти се плаче. Малко те заболяват очите и веднага ти става мъгливо. Това означава, че вече можеш да извикаш, ако изпуснеш този момент, започваш да плачеш. Значи като ти стане мъгливо, преди да заплачеш, разбра ли?
-А на мен ми става мъгливо, но не мога да извикам. Все го спирам.
-Защото и на мен така ми казваш, да спирам. Трябва да спреш да казваш да хората да спират, тогава и при теб ще стане, разбра ли?
-Не те ли е страх като извикаш? Някой може да ти се скара? Аз затова те спирам.
-Ако ми се скара, аз ще извикам още повече и тогава вече спира да се кара. Веднъж го направих. Баба ме погледна и нищо не каза повече.
-Това е доста трудно. Ти как се научи? Аз не съм ти казвала да правиш такива неща.
-Научих се, защото ако не извикам почва да ме боли корема. И тогава разбрах, че е за това. Аз не искам да ме боли.
-Аз също не искам.
-Тогава извикай.
-Другият път ще пробвам.
-Сега.
-Вече изпуснах момента, нали трябваше веднага като ми стане мъгливо на очите.
-Понякога може и по-късно. Тогава е по-трудно, обаче става. Знаеш ли как? Сега ще ти обясня. Ядосаното се събира в корема, а болката в очите. Значи трябва да се хванеш за корема и тогава ще излезе този вик. Хайде.
-Сега ще ме караш да се хващам за корема, ли? Вече ми е смешно, не искам.
-Трябва да тренираш. Аз как се научих. Ти не ми вярваш. И се смееш. Нищо лошо няма да стане. Може да уплашиш малко другите, но като си ядосан така се прави.
-Ти ще бъдеш мой учител, обещавам. И аз ще се науча. И вече няма да ме боли корема.