Създаването и използването на метафори и задачи в психотерапевтичната практика е отдавна познато. Те могат много да стимулират работата на клиентите, да задълбочат терапевтичната работа и/или да се повиши доверието и разбирането между терапевта и клиента. Метафората помага на клиента да погледне на своя проблем като на общовалиден за всички човешки същества, помага да се универсализира преживяването и да се излезе от тесните рамки на „това се случва само на мен“ и естествено следващото от това заключение, че „аз съм много зле и не мога да се справя“. Задачата, от друга страна, помага на клиентите да осмисли по собствен и специфичен начин проблема си, да го разкаже, почувства и види така, както никой друг не би могъл да го направи. Така използването на метафората и задачата в терапевтичния процес отговаря на две много същински потребности и тенденции в работата – универсализиране и едновременно с това персонифициране на преживяванията, проблемите и възможните решения.
В последните години съм силно заинтригувана от метафората за „отделяне на това от онова“, заимствана от интерпретацията на Клариса Пинкола Естес на приказката за Василиса Премъдра, както и от приказката за Пепеляшка, разказана от Братя Грим. Има нещо изключително дълбоко в извършването на такава рутинна работа, като това да се изчисти една тава леща. Толкова е просто, обикновено, битово, че приближава терапевтичната работа до настоящето, до ежедневието, пренася я в кухнята и дома на клиента, вместо да остава само в кабинета на терапевта. В тази обикновена метафора и едновременно и задача има действие, но има и размисъл, има възможност за лесен контакт с миналото – времето, когато така се чистеше лещата, предразполага да погледнеш на себе си като на древен човек, а не само като на модерна, забързана личност, която спешно трябва да взима решения и да се справя с проблеми.
Ето част от процеса, през който мина клиент, който направи своето „отделянето на това от онова“. „Поиска ми се да извикам детето да ми помогне за лещата, но после се сетих, че това е моя задача и трябва аз да се справя“. Силен, много важен, много смислен урок (1): родителите имат своя работа за вършене, в която не бива да въвличат децата, колкото и да им е трудно и да имат нужда от помощ. И колкото и да са сигурни, че детето ще се отзове и ще направят заедно задачата по-бързо и по-ефективно.
„Не е лошо вечер да чистя леща. Оставаме си аз и лещата. „Лещата” в контекста на това изречение е като „аз и моите проблеми насаме” (урок 2). С проблемите е важно човек да остава „насаме“, не да им се плаши и да се опитва изкуствено да ги позитивира или да не мисли за тях. Проблемите са като чиниите, които трябва да измием, като праха, който трябва да избършем. Важно е да умеем да се захващаме и да работим по тях.
„На фона на цялата леща, тези боклуци са малко. А и големите камъни лесно се вадят. С големите лесно се справям, но с дреболиите, малките камъчета – по-трудно“. Големите проблеми са по-лесни за забелязване и по-лесни за отстраняване. (урок 3), те не са непременно нещо, с което никога няма да се справим. Страхотна метафора, която сама по себе си окуражава и действа стимулиращо, когато трудностите наистина са много и изглеждат дори неразрешими.
„Не мога да бъда перфектен. Винаги има пропуски. Ще се върна да проверя вече изчистените зрънца“ (урок 4). Цял живот ще има какво да „чистим“, премисляме, поправяме в живота си. И това е така, защото, ако разгърнем метафората, храната е ежедневна необходимост. Всеки ден трябва да приготвяме храна за себе си, за семейството си, за приятелите си. Затова и процесът на подготовка за готвенето: чистене, измиване, проба, грешка, използване на стари и изпитани рецепти или нови, които не можем веднага да усвоим лесно, е ежедневна задача.
„Трябва ми време и спокойствие“ (урок 5). Да. Разрешаването на всяка една трудност, преминаването през тежък етап от живота, е процес, който не може да бъде спестен на никого. Често проблемите стават повече и по-трудни, когато се опитваме да им намираме механични решения, взети наготово от някой друг, вместо първо да се опитаме да ги разберем и осъзнаем по нов начин, през нова перспектива.
„Гледам камъните – една шепа проблеми. Хубавата леща е повече от тях. Справих се. Обаче преди готвене предпочитам пак да я почистя“.
Красив край на един труден, сложен и изпълнен с много съмнения процес. Красивото на този процес е в това, че задава известна условност на самата идея, че това да си готов, да си довършил работата си, да си се справил с проблемите си има край. Че това е естествено повтаряща се задача през целия ни живот. Важното е, че е имало кой да те подкрепи и съпроводи в началото, да е близо и да ти помага в моментите на разколебаване. И да те окуражи да продължиш. И да ти пожелае успех!