В началото на декември 2018 бях в Смолян по покана на колегата Павлина Красина, семеен консултант. Проведох двудневен уъркшоп „Писането и разказването на истории лекува“ и се запознах с 9 невероятни жени, които за моя огромна изненада обичат много града си, радват се, че живеят там и се наслаждават истински на мястото, на което се намират. Това е моето интервю с тях с огромна благодарност, че ми припомниха тази пареща болка на обичта към родното място и корените.
Смолян е малък град в сърцето на Родопите и е уникален с местоположението си, сгушен в склоновете на планината. Усещането да си тук е сякаш си на „сигурно“ място – защитен, спокоен, изпълнен с вяра и оптимизъм. Пътят до Смолян е като „път без изход“ – с много завои и усещане сякаш никога няма да свършат… Наблизо е ски курорта Пампорово, а на около 60 км от него е и границата с Гърция, което прави бърз достъпа до морето. Градът е заобиколен от невероятна природа, има интересни екопътеки. В центъра му се намира Планетариума, който заслужава да се посети. На около 10 километра е Роженската обсерватория. Не далече от града има исторически обекти, като Момчиловата крепост, Смолянската крепост, крепостта Калето и Перперикон. Има и интересни пещери – Ягодинската, Дяволското гърло, Ухловица.
Разкажете ми нещо, което смятате, че отличава вашия град от останалите градове, което е специфично, уникално, неповторимо.
Смолян е град от селски тип. Красив е, с уникална природа и запазени традиции. Планетариумът е една от отличителните черти и най-посещаваната забележителност в града. Регионалният исторически музей е един от най-добрите в страната. Картинната галерия притежава и представя уникални произведения. Но неповторима и незабравима е най-вече природата. Както всеки град и ние си имаме история. Една от най-интересните, е тази за пребиваването на Орфей по нашите земи. Смятам, че Смолян е различен с това, че е успял да запази идентичността си като град през годините. Намира се в Родопа планина, а родопчани са известни със своето гостоприемство и отношение към всеки новодошъл. Традиционните ценности все още са на почит. Градът е известен с родопската каба гайда, певици като Валя Балканска и се свързва с митичния Орфей. Той е провинциален град в симпатичния смисъл на думата, има ведрост и отвореност на общуването между хората.
Докато бях в Смолян разбрах, че в последните години при външното оценяване на МОН, учениците от Смолян се представят много добре, като взимат първо или второ място за страната. Как може да се обясни това?
Дължи се на добрите традиции в образованието и на това, че всяко едно училище държи на имиджа си и се стреми да предоставя най-доброто. Близка е връзката между родители и учители – всички лично се познават и се срещат често, дори неформално. Малките по брой ученици в класовете позволяват по-качествено обучение. Родителите на децата много често са ангажирани в училищни мероприятия и това прави децата по-отговорни и мотивирани да се представят добре както в училище, така и в извънучилищни занимания. Добрата семейна среда, която е характерна за смолянчани също е фактор, в семейството се държи на образованието. Тъй като градът е по-отдалечен от столицата и се намира встрани от центъра на България, много влияния не достигат до него. Може би затова е успял да запази своята самобитност. Жителите му са малко и по някакъв начин всички се познават. Това предопределя поведението и взаимоотношенията. Хората държат на доброто си име, достойнство и ценности. Авторитетите се зачитат и учителите се уважават. Тъй като много млади хора се изтеглят към София и към други големи градове, в Смолян има доста детски градини и училища, а децата и учениците намаляват. Затова всяко детско заведение се опитва да предоставя много добра и квалифицирана услуга, за да бъде избрано. Получава се конкуренция, която действа мотивиращо за професионализма на всеки. От друга страна педагозите успяват да обърнат повече внимание на всяко дете поотделно, защото групите и класовете не са препълнени. Това дава възможност за по-добра индивидуална работа с децата. Спокойният начин на живот също оказва влияние.
Какво искате да има повече във вашия град? Какво му липсва или не му достига или просто може да се подобри?
Тук може да се пише много. Най-вече липсва бизнес средата. Градът не е привлекателен за инвеститорите вероятно поради ред причини. Това води след себе си обезлюдяването, което през последните години е с много бърз темп. Ще отбележа обаче и здравеопазването, нещо което ме провокира в последните дни – липса на персонал в МБАЛ, изключително притеснителна тенденция са застаряващите екипи и опасност от затваряне на отделения като детско и неонатология. Иначе базата е добра. Бих искала в града да има като цяло повече възможности за развлечения за всички възрасти, спортни, образователни и културни, за да се разнообразяват и да изразяват себе си. Иска ми се да има малко повече културни мероприятия, макар че последните години те са все повече. Важно за нашия град е да има и повече възможности за работа.
Искам да завършим този кратък репортаж с един доста банален въпрос, но много съществен за хората, които живеят в Смолян. Вие се намирате в Родопите. Какво е за вас планината? Как тя участва, има влияние върху атмосферата в града, отношенията между хората?
Обичам я, но понякога ме потиска и искам да изляза нашироко. Хората са прекрасни, гостоприемни, но и като че ли малко затворени. Планината сякаш е пазител на традициите, приучва хората да живеят при по-трудни условия, да са по-близо до природата и да са по-задружни особено в малките населени места. В Смолян планината е във всяка къща – като се започне от дървото, което присъства във всеки дом (отопление, мебели), така и като стил на общуване и комуникация – спокойствие и търпимост в отношенията, вяра, оптимизъм, лежерност… Безвремието е навсякъде – от обслужването в магазините и заведенията, до шофирането и обслужването в институциите. В този град спокойствието и търпимостта са на почит, оптимизмът и надеждата за по-добър живот също. Пътувайки из България съм се радвала и възхищавала на природата навсякъде, но връщайки се в Смолян и минавайки през гр. Хвойна сякаш започвам по-леко да дишам, душата ми се отваря. Родопа за мен е най-красивата. Родопа е подслон, пази ни от силни бури. Родопа е цветна картина, носеща силен аромат на планина, аромат, който не се забравя. Може би това прави хората по-спокойни и дружелюбни, защото дава сигурност и закрила. Гледката е навсякъде пред очите ни и имам чувството, че зарежда сетивата. Тя е жива и сякаш туптим в един ритъм. Планината помни и знае много. Видяла е и е оцеляла. Дава ни спокойствие и усещаме нейната мъдрост, сила и енергия. Носи живот. Някои го усещат по-осезателно, други го забелязват, без да се замислят. Но тя изпълва сетивата на всички, докоснали се до нея и сякаш ни бележи. И вярвам, че ни прави по-добри. В Смолян няма как да не си свързан с планината. Колкото повече напредват годините, толкова по-щастлива се чувствам тук. Планината дава усещане за величие и сигурност в мен. Тя е нашият корен. Нейната сила е в нашият дух като родопчани….и това се усеща във всичко…Планината е усещане за Вечност.
*Заглавието е взето от отговорите на един от участниците.
От едноименната поредица Симптомите и диалогът с тях