Този текст е бърз преглед на основни факти за терапевтичния подход, известен като фамилна терапия и системната практика. Ще е полезен за всеки, който се интересува от него – клиенти и професионалисти, както и овластени политически фигури, които взимат решения в областта на психичното здраве.
Какво е фамилна терапия и системна практика
Фамилната терапия гледа на проблемите, които хората преживяват като част от контекста на взаимоотношения със значимите за тях хора и тяхната социална среда. Това е добре познат подход насочен предимно към семейната система като социална единица, за разлика от други психотерапевтични подходи, като например когнитивно-поведенческата терапия или психодинамичните подходи, които се фокусират главно върху индивида. Фамилната терапия и системната практика е хетерогенно поле – има различни школи и модели на работа, които споделят общи принципа и водещи разбирания. Някои от целите на фамилната терапия могат да бъдат например: подобряване на семейното функциониране на различни нива; усилване взаимното разбиране и емоционална подкрепа между семейните членове; развиване на умения за справяне и стратегии за разрешаване на проблеми в различни житейски ситуации и дилеми и т.н.
Традиционно фамилната терапия има като основен фокус взаимодействието между семейните членове, качеството на семейните отношения, различни аспекти на семейното развитие и функциониране и т.н. Също така фамилната терапия отдава голяма роля и на по-широката система като общността, обществото и културата, към която принадлежи семейството. В последните години семейните терапевти започнаха да наричат себе си системни терапевти тъй като наблягат повече на по-широката система и социалния контекст върху живота на хората.
Системната перспектива – която е в основата на практиката на повечето фамилни терапевти – вижда проблемите на отделния човек във връзка с различните контексти, в които той живее: като партньор в двойката; като член на семейството; като човек със специфични културни и/или религиозни обвързаности, като в същото време имат предвид политическите процеси и социо-икономическите обстоятелства. Системната практика вижда контекста като най-значим за психологическото развитие на индивида и неговото благополучие.
Една фамилна терапевтична сесия обикновено продължава между 60 и 90 минути. Интервалите между сесиите може да бъде от една до няколко седмици в зависимост от представените проблеми, нуждите на семейните членове, етапа на терапевтичния процес и други. Решението във връзка с тези въпроси се договаря заедно с клиентите и други въвлечени специалисти, ако има такива. Средната продължителност на фамилната терапия варира между 6 и 20 сесии, въпреки че това варира и е трудно да се дадат строги параметри.
Семейните терапевти най-често работят с повече от един от семейните членове, но също така се провеждат и индивидуалните сесии или сесии само с родителите, когато това е подходящо. Някои модели на семейна терапия включват работа с ко-терапевт или екип. Продължителността на терапията и формата (кой ще участва в сесиите) е плод на взаимно решение между семейството и терапевта. Понякога е възможно терапевтичният екип да направи интервенция в професионалната и/или социалната среда на семейството.
За кого може да е полезна фамилната терапия?
Семейството може да е значим източник на подкрепа, но в същото време може да е и източник на стрес, неразбирателство и болка. Поради това семейната терапия и системната практика могат да са полезни в засилването на способността на семейните членове да си оказват подкрепа. Това е особено ценно, когато семейството се намира в период на преход в своя жизнен цикъл и при стресови житейски събития като например сериозна болест или загуба на семеен член.
Най-общо казано всяка ситуация или проблем, които се отразяват на отношенията между семейните членове и на функционирането на семейството, може да бъде подходящ за семейна терапия. По подобен начин всеки проблем на човек, който се отразява върху неговите/нейните отношения в семейството или в по-широкия контекст, може да бъде подходящ за системния подход.
Включването на други значими хора от семейството или социалния кръг на клиента, помага да се избегне патологизирането на този човек (идентифициран пациент) и да се насочи проблема към по-ефективно разрешаване.
Фамилната терапия може да е полезна по време на криза, както и по отношение на дългогодишни проблеми. Тя също така служи за превенция на проблеми, например поведенчески трудности, които могат да се влошат до делинкветно поведение и психични кризи. Някои от проблемите или ситуациите, при които фамилната терапия може да е от помощ са изброени по-долу:
- Здравословни проблеми, особено хронични физически заболявания
- Психо-соматични проблеми
- Детско и юношеско психично здраве
- Психично здраве при възрастни
- Психо-сексуални проблеми
- Злоупотреба с психоактивни вещества
- Проблеми в партньорската двойка, включително при раздяла или развод
- Приемна грижа, осиновяване и свързани с това проблеми
- Проблеми, свързани с жизнения цикъл на семейството и преходни етапи
- Промотиране на родителски умения и семейното функциониране
- Проблеми, свързани с училището
- Проблеми, свързани с работната среда
- Травматичен опит, загуба и скръб
- Разрушаване на семейния живот поради социални, политически и религиозни конфликти
От 1990 насам има стабилно нарастване на доказателствата за ефективността на фамилната терапия. Има много изследвания, които демонстрират ефективността на фамилната терапия, системните интервенции или работата със семейството при хранителни разстройства, поведенчески проблеми, депресия, зависимости, психози и други проблеми в детството и юношеството.
Обобщение
Семейната терапия, базирана на системна перспектива, е отличителен психотерапевтичен подход, с основен фокус върху семейните и други взаимоотношения на личността. Това е добре проучен подход със силни доказателства за ефикасност и ефективност при широк спектър от специфични състояния, като например:
- Работата, фокусирана върху семейството, е важна за предотвратяване на различни проблеми, които могат да се превърнат в сериозна тежест за обществото като цяло.
- Семейната терапия се счита за основен подход в детството и юношеството, както за предотвратяване, така и за лечение на различни емоционални и поведенчески проблеми.
- Семейната терапия може да помогне на членовете на семейството да използват собствените си ресурси, за да си осигурят взаимна подкрепа в различни стресови ситуации, включително психични и физически заболявания.
- Добре обучените семейни терапевти и системни консултанти могат да използват уменията си в различни контексти, като организации и институции, където могат да насърчават работата в екип и решаването на проблеми. Те могат също така да участват в разрешаване на конфликти и преговори при социални и политически кризи.
- Системната перспектива в най-широкия ѝ смисъл може да допринесе за укрепване на солидарността, толерантността, доверието и сътрудничеството, крайъгълните камъни на едно здраво общество.