Партньорската двойка е „най-новото“ явление и „най-младата“ подсистема в човешкия свят. Двойката като съюз от две равнопоставени зрели личности, които избират да са заедно на базата основно на собствените си потребности, е нещо ново от гледна точка на историческото развитие на човечеството. Ние много дълго сме били част от племена или родове, когато личността и нейният личен избор не е била важна и е била фундаментално подчинена на нормите на групата. После се появява нуклеарното семейство (родители и деца), където основна роля на възрастните, които го създават, е да родят и отгледат децата си и поради това общуват и взаимодействат един с друг основно през призмата на родителската си роля. Партнирането в двойка, в която всеки има отговорност за собственото си емоционално благополучие, но и за общото пълноценно взаимоотношение с другия, е трудно и доста непознато. Психотерапията на двойката се провежда от обучени психотерапевти и може да е нужна в следните ситуации:
- преживяване на криза с усещането, че се повтарят едни и същи модели на поведение, които нараняват и отчуждават партньорите;
- конфликти, които изглеждат безкрайни и неразрешими;
- изневяра;
- други емоционални затруднения и проблеми.
Двойката е значим ресурс за подпомагане на другия, когато той изпитва затруднения, върху които няма контрол и променят познатата сигурност и статукво. Например при болест, оставане без работа, загуба на близък от родителското семейство и др. В такива случаи партньорите могат да бъдат подкрепени от терапевт, за да:
- намерят нови удачни модели на взаимодействие;
- изразяват загрижеността си и потребността си от близост по различен начин, отговарящ на новата ситуация, в която се намират;
- да приемат промените в живота си без да пострада качеството на връзката им.