Арт-терапията е система от психологически и психофизиологически терапевтични и превантивни интервенции, базирани върху работата на клиента/пациента с изобразителна дейност в процеса на изграждане и развитие на психотерапевтични отношения.
Арт терапията може да се ползва за: терапия, превенция, психо-социална рехабилитация при различни заболявания, постигане на поведенческа промяна, при проблеми с адаптацията. Тя е доказан метод при рехабилитация на хора с психически и физически заболявания и психосоциални ограничения за постигане на по-високо качество на живот и развитие на личностния им потенциал. Арт-терапията е много свързана с клиничната практика. Това изисква отлични клинични познания, базирани на теории за био-психо-социалната генеза на болестите, използвани при разработването и реализирането на арт-терапевтичните интервенции. Арт-терапията също така е тясно свързана с художествената дейност. Познанията притежавани от арт-терапевтите за възможностите на различните художествени материали и форми, използвани в художествената практика, могат да повишат ефективността на работата.
Когато работим с арт-терапия в рамките на системна епистемология приемаме и интерпретираме взаимодействието между клиента и създаденият от него „продукт“ (например рисунка) не само като спонтанно проявление на индивидуални интрапсихични процеси, а като автентични метафорични репрезентации на протекли в миналото и актуални за настоящето взаимоотношения в семейния, социален и културен контекст. Арт-терапията се прилага при работа с отделен човек, двойка, семейство или група. Системната арт-терапия може да се ползва самостоятелно или да допълва работата на специалиста в различен контекст, но е задължително да е налице задълбочен психологически тренинг и теоретични познания в областта на системната епистемология.