Веднъж един пациент ми каза: „Много лесно ги обръщаш нещата. Казваш, че болестта е здраве. Всички представи ми объркваш. Аз съм болен. Точка.“
Мисля си, че ни липсва умението да живеем, осъзнавайки, че в психичния ни свят има много противоречия, но това е нормално. Изпитваме противоположни чувства, на пръв поглед несъвместими едно с друго. Но и това е нормално. Нормално е да сме и болни и здрави едновременно. Както и да си даваме сметка, че едно и също нещо може да ни пречи, може и да ни помага, в различни моменти, при различни обстоятелства. Като мълчанието например. Мълчанието и затварянето в себе си може да бъде предпоставка за правене на дълбок и същински контакт с другите. Мълчанието може да бъде и бягство от контакта с другите. Мълчанието може да е средство за оцеляване в силно нездрава и дисфункционална среда, както по времето на комунизма например. Бедата е, когато приемем, че само едно от тези неща е вярно. И всеки безценен опит, който животът ни поднася да опознаем и другата страна на някое свое качество или умение, или поведение, ние го игнорираме, защото смятаме, че то няма как да е вярно. Отношенията с хората често ни сблъскват с това да ВИДИМ, да ЧУЕМ, да УСЕТИМ другите страни на своите истини. Възможностите ни да се обогатяваме са около нас. Лоялността ни само към един аспект на нещата обаче, пречи да използваме тези възможности. И затова често сме така объркани. Имаме вече много поводи да знаем, че това, което сме си изградили като представа не е така, че мълчанието например може да е злато, може и да е зло – зависи как се ползвам и как се възползвам от него. Но отказваме да приемем тази нова информация и сигнали.
Тоталитарната държава искаше от нас да бъдем безкрайно и безкритично лоялни към Партията и СССР. В посттоталитарното общество още влачим този предразсъдък и го набутваме в какви ли не взаимоотношения – безумна лоялност към едно нещо, една истина, едно поведение.
Човешката психика е противоречива, динамична, променлива. Така е, за да можем да се адаптираме към сложния свят, да сме гъвкави да се развиваме. Разбирайки противоположностите и позволявайки им да съществуват в нашия свят, ние ставаме не по-объркани, а по-цялостни. Просто по-цялостни.