Посвещавам на двадесетгодишнината на терапевтична общност “Итака”
Преди да разкажа за моето пътуване до “Итака” не мога да не спомена, че то нямаше да е възможно без хората, които поставиха началото в България. Без д-р Ангелов, който още през 1993 год. за първи път прави връзка с КЕТЕА едва ли днес щеше да е възможно да се говори за рехабилитационни програми. Румен Георгиев е човекът, който има най-голям принос за подбора и подготовката на екипа, който по-късно замина на тренинг в “Итака”. Те са хората, които са свършили много пионерска работа в полето на зависимостите и имат изключителен принос за популяризирането на идеите и философията на този род терапевтични програми. Тяхна е заслугата за излизане от медицинския модел и въвеждането на работещи терапевтични практики. От гръцка страна най-горещи благодарности на Федон Калотеракис, който е вице – президент на КЕТЕА и отговаря за терапевтичните общности в цяла Северна Гърция. Това е човекът, който ни подкрепяше да не се отказваме, повярва в нас и направи възможен нашия тренинг, финансиран изцяло от гръцката организация. От него научих, че мечтите са най-важното за това да се чувстваш щастлив и удовлетворен, той учи на това всеки ден тези, които живеят и работят в “Итака”.
Малко история
Итаки е първата терапевтична общност в Гърция, създадена през 1983 година в Синдос, близо до Солун. Това е било част от пилотна програма, която е имала за цел да утвърди терапевтични услуги за зависими индивиди и семействата им. За четири години тази програма се развива в неправителствена организация с име КЕТЕА /в превод съкращението означава: терапевтичен център за зависими индивиди/. КЕТЕА работи с подкрепата на министерството на здравеопазването и социалните грижи и като пионер в тази област прокарва път за развиване и утвърждаване на рехабилитационните услуги. Днес КЕТЕА е член на Световната федерация на терапевтичните общности (WFTC), на Европейската федерация на терапевтичните общности (EFTA), на Международната федерация на неправителствени организации за превенция на зависимо поведение. КЕТЕА е със статут на консултант по въпросите на зависимостите към ООН. Едва ли съм напълно изчерпателна в този списък, но мисля, че не е необходимо да го продължавам. КЕТЕА е изключително уважавана и утвърдена организация в Европа, САЩ и разбира се в Гърция. Създаването на терапевтична общност изисква не само професионални познания. Работата в такъв тип организация означава познаването и приемането на определена философия, както и споделяне на житейски мироглед, което не може да се научи в университет. Има няколко абсолютно задължителни условия за съществуването на такъв тип програми:
1/ Това е т.нар. drug – free program, което означава, че не се допуска употребата на никакви психо-активни вещества в това число и алкохол от хората живеещи в общността. Освен това има много ясни, категорични и твърди правила, които не търпят компромис. За живеещите в общността това са:. никаква дрога и алкохол, никакво насилие, вкл. и вербално и никакви сексуални отношения между членове на общността. Това са трите основни принципа, които за терапевтичните общности принадлежащи към КЕТЕА са неотменни.
2/ Професионалистите, работещи в КЕТЕА имат уникално, базово, идентично обучение, което е сертифицирано от самата организация и не зависи от това какво е академичното образование на дадения човек. Поставям това на едно от първите места, защото една от причините, поради което тази гръцка организация е станала модел за професионализъм са хората, които работят там и начина, по който биват подбирани. Независимо дали си лекар, социален работник или фамилен терапевт преминаваш тренинг, който включва 2 месеца живеене в една от терапевтичните общности, спазвайки всички правила и режима, който важи за резидентите. По-нататък ще обясня защо това е толкова важно.
3/ Това е психо-социален модел на разбиране на проблема за зависимото поведение и това е много различно от медицинския модел. В терапевтичните общности не се прави детокс, няма консултации с психиатър, почти не се работи индивидуално. Малкото лекари-медици, които работят в КЕТЕА също са минали тренинга, за който стана въпрос по-горе или не са ангажирани пряко в работата в общността. Ползват се услуги на психиатър в случай, когато има двойна диагноза и такова лице бива препращано към друга институция, която да лекува неговото психиатрично заболяване. Психо-социален модел значи обхващане на цялото разнообразие от взаимоотношения и връзки, в които зависимия участва / семейство, работно място, училище, приятелски кръг и т.н./
Говорейки за правила искам да кажа, че такива има и за персонала, някои от тях са също толкова категорични и касаят преди всичко етически норми и морални категории, с които ако не си съгласен няма как да бъдеш част от тази организация и екип от хора.
Разбира се давам си сметка, че едва ли успявам да предам духа и смисъла на тези правила и философия. Важно е обаче да допълня, че те не са произволни, а утвърдени чрез опита и грешките на една терапевтична общност с 20 годишна история, те са изстрадани и имат значение далеч отвъд думите.
КЕТЕА има няколко терапевтични общности в различни градове на Гърция, но оттук нататък аз ще разкажа за “Итаки”.
Намира се на около 10-15 километра от втория по големина град в Гърция, точно пред входа е автобусната спирка и през деня вратата е широко отворена. Описвам това, за да развенчая една изключително порочна заблуда, а именно, че зависимостта към наркотиците се лекува чрез изолация. “Итака” е дом за живеещите там и като такъв е едно изключително сигурно и защитено място, но в никакъв случай не е изолирано място. Всеки може да си тръгне, когато пожелае, може да го направи по правилата, за това как се напуска или без да спазва никакви правила. Последиците от единия и от другия начин на напускане са коренно различни, но основното все пак е, че всеки е свободен да избира дали да остане и това е лично решение. “Итака” е модел за семейство, за общност, затова основното там е грижата и доверието между членовете на общността. Всеки сключва договор с другите и със себе си, че докато съм тук в пределите на тази система аз давам и взимам от каквото имам нужда, за да се науча да живея без наркотици, да получа моите уроци от живия живот сред хората, от които години преди това съм бягал и съм се крил. Тук съм, за да се сблъскам с болката, без която не може да се живее, да науча за чувствата си и да повярвам във всичко, в което е нужно за мен, за да продължа напред. Това не става чрез изолация. Тя не е необходима от чисто хуманни съображения, а от професионална гледна точка не се налага по ред причини. Една от тях е, че преди да влязат да живеят в своя нов дом резидентите са били подготвени за това. Подготовката е изключително важен етап и без нея просто не може да има терапевтична общност. Тя продължава средно около 2 месеца и се осъществява в приемно-консултативен център. Този подготвителен етап се осъществява от екип от професионалисти, в който участват и вече “бивши зависими”, които са завършили престоя си в общността. Подготовката има функция на превенция на отпадане от програмата, защото създава реалистични очаквания и е предпоставка за синхронизиране на личните потребности и тези на общността. Този етап е грижа за общото и за индивидуалното. По съвсем различен начин биха изглеждали отношенията, правилата, духа в терапевтичната общност ако го няма този двумесечен престой в приемния център. Другият много важен, по мое наблюдение най-важен, етап от работата е напускането на терапевтичната общност. Това става след средно година и половина престой и е изключително труден и важен етап. Напускането на терапевтичната общност може да се сравни с напускането на дома от вече порасналото дете. В кое семейство този период минава без криза и без сътресения? В кой случай родителите и детето са подготвени за този иначе дълго чакан и без изключение приет за задължителен етап? Това е тази стъпка в живота, която много силно искаш и чакаш, а когато дойде момента вече не си сигурен. Примери от нашият личен живот има в изобилие. Колко пъти всеки от нас си е казвал: “Аз като стана голям и като порасна ще се махна, само веднъж да се махна…” . Колко пъти се връщаме назад преди истински да продължим напред и колко пъти сме се подвеждали в готовността си да направим тази крачка? Аналогията със семейството не е случайна. Този тип програми следват логиката и мъдростта на живота, точно затова говорим за философия. Рехабилитацията на участниците в програмата става в център, който на английски наричат re-entry и според мен може да се преведе като завръщане. В рехабилитационния център не случайно работят най-опитните професионалисти.
Говорейки за семейство става ясно, че в тази програма се отделя изключително място на работата със обкръжението на зависимите. То е мястото и средата, от която идва и където евентуално се връща конкретният човек. Докато върши своята работа по лечението си в терапевтичната общност този член на семейството, който е зависим, другите членове на фамилната система /родители, съпрузи, брат и/или сестра/ участват в специална програма във фамилен център. За една година средно повече от 5000 души взимат участие в различните форми за семейна работа. Цифрата е внушителна.
На практика всеки извървява своя път към освобождаването от страшната зависимост: и зависимия и членовете на системата, в която живее. Работата във всеки един от тези етапи е подчинена на правила, съответни на задачите, които участниците предстои да решават. Но ясните правила присъстват навсякъде. Работата във всеки от тези центрове е групова и тази парадигма също е част от философията: човек живее, расте и се изгражда като личност чрез отношенията с другите. Самата група има такова терапевтично въздействие каквото друг подход не би могъл да даде при проблема с наркотиците.
КЕТЕА има и други услуги като телефонна линия, програма за мотивиране на затворници, програма за майки и тийнейджърска програма. Невъзможно е да напиша за всяка от тях поотделно. Най-важното е, че всяка от тези единици не съществува сама за себе си, а е част от цялото и работят взаимосвързано.
В края на всяка година КЕТЕА организира церемония по завършването за тези участници, които са преминали успешно през всички етапи. Резултатът от това е минимум три години без дрога, успешна социална интеграция, здравословен начин на живот, нова социална среда.
Защо е толкова важно професионалист, който иска да работи в такава програма да живее в общността и защо това се нарича тренинг?
На първо място, за да се сблъска с ролята на това да не съм професионалист. Много психолози контактуват с техните клиенти и пациенти единствено и само от позицията на помагащ-търсещ помощ. След време тези роли стават рутинни и започва да се губи изживяването, че правиш контакт, който е преди всичко човешки и е среща на две уникални човешки същества, които имат какво да кажат един на друг. В терапевтичната общност няма как да застанеш от другата страна и да се барикадираш с ролята “аз съм знаещ професионалист и не съм зависим и сега ще ти помогна и ти да не си”. Двадесет и четири часа в денонощието там се общува и нито миг общуването не е формално. Това е една малка общност, в която ти си като тях и в същото време не си като тях. Трябва да намериш баланса, който по-късно много помага в работата. Във всяка терапевтична школа научаването става чрез преживяване. Никъде по света, нито един терапевтичен подход не се научава с четене или с лекции. Когато лекуваме лечебната сила не е на техниката или инструмента, лечебният ресурс това е отношението, което се създава между клиента и професионалиста. В “Итака” всеки ден се срещах с болката. Каквото и да напиша сега няма да е пълно. Но след като съм била там аз знам какво е страха от това да ти предстои завръщане. Знам колко бързо пада заблудата на това, че аз съм тук, за да помагам на другите и колко оголен и незащитен се чувстваш без тази маска. Преживяването дава възможност за среща на професионалиста с тази част от него, която при зависимия е изразена крайно и се проявява чрез симптом. Елитарното дистанциране от рода: “аз не съм такъв” лишава професионалиста от най-директния и истински начин да създаде терапевтична връзка и да направи това, което се нарича лекуване. Чувствата, които напират по време на престоя вътре са много силни и далеч не само позитивни. Напрежението е две трети от ежедневието. Животът в терапевтичната общност много убедително те научава какво означава група и колко много всеки е важен за другите. Кризите и трудностите, през които минаваха хората от моя тим например, тези, с които ежедневно общувах ме докосваха и ми връщаха спомени за случки от личната ми история. В “Итаки “ всеки ден взимаш решения, малки, но важни и правиш стъпки към…нещо. На това вероятно се дължи огромната промяна, която настъпва постепенно у всеки от членовете. Тази промяна първо проличава във външния вид. Усеща се в жестовете, в изражението на лицето, после идва поразителното откритие, че човекът срещу теб говори по-различно отпреди. Откриваш, че говори за бъдещето, пита те ти какви планове имаш, започва да се интересува какво става по света, сеща се как като дете е обичал да рисува или е искал да стане еди-какъв си, но после задълго се е отказал. Повечето от зависимите, които влизат в рехабилитационна програма са с много дълъг период на злоупотреба с наркотични вещества. Тенденцията е през последните години да пада долната възрастова граница на постъпващите в “Итака”. Имаше хора на по 21 или 23 години, но те бяха започнали употребата на наркотици на около 13-14 години, така че също бяха с вече тежка зависимост. Хубаво е това, че всеки случай се разглежда индивидуално и се преценява как да се постъпи като се имат предвид много фактори. Това е част от изключителния професионализъм на екипа на КЕТЕА. Давам си ясна сметка, че не съм напълно подредена и изчерпателна и едва ли задоволявам професионалното любопитство на читателите, но… това е просто едно посвещение на всички, които нося в сърцето си и към които често се връщам. Пожелавам си много скоро професията пак да ме срещне с тези хора.
декември 2003