Автор Мина Полеми-Тодолоу, член на научния съвет на Атински институт за човека, Атина, Гърция, публикувано в Springer International Publishing AG 2018, J. L. Lebow et al. (eds.), Encyclopedia of Couple and Family Therapy
Превод Валентина Маринова
Име на подхода
Системно-диалектичен-мултистепенен мултифокусен подход
Въведение
Системно-диалектичен-мултистепенен мултифокусен подход в терапията, тренинга и интервенциите към големите системи, е създаден от интердисциплинарен екип на Атинския институт за човека (Athenian Institute of Anthropos, AIA), чието начало е положено през 1963 година от Джордж и Васо Василиу в Атина, Гърция. Професионалистите от AIA, обучени в гръцкото културно наследство на пред-сократовите философи като Хераклит или Емпедокъл, както и Платон и Аристотел и гръцките драматурзи, са се чувствали като у дома си сред международната интердисциплинарна мрежа, която е развивала системния подход. Вглеждали са се в динамичните процеси и са подхождали към системите като едно цяло в различен контекст – индивиди, семейства, групи, общности, култури, търсейки взаимозависими динамики и преобладаващи дихотомии като фактори, които участват в тяхното функциониране и в проявите на дисфункция. Чрез диалог с колеги от целия свят в четири основни направления – обща теория на системите, фамилна терапия, групова терапия и психодрама, и сравнителни социално-психологически изследвания, подходът на AIA израства в сегашния си вид.
Базисни предпоставки: епистемиологичен принос
Първоначалният тласък е даден от обществените условия в Гърция след края на Гражданската война, когато има нужда да се намерят начини да се помогне на хората, семействата и общностите да възстановят единството в живота си и чувство за смисъл. Смисълът е централна тема. Основата на подхода е по същество екзистенциална, идваща от визията на неговите създатели да предложат на фрагментираното общество подход, който ще зачита базисното единство на живота: индивидите и групите като неразделна цялост, развивайки се заедно на базата на сътрудничество. Създаден е екип и план за придобиване на умения и развиването на Център, който да сложи основите на контекст за разработването на нови теории и техните приложения. Търсенето на смисъл в живота на отделния човек като креативен член на общността, става основа на подхода. Както казва Джордж Василиу: „Най-страшната зависимост е пристрастяването към живот без смисъл“.
Човекът като система
Както казва Джордж Василиу в ранните си трудове, „Човекът и групата са разбирани като аспекти на един и същ процес“ – това е базисна концепция на Аристотел. Хората, семействата и групите се възприемат като отворени, динамични, био-психосоциалноикономически-културни системи във взаимовръзка, взаимозависимост и взаимодействие с другите системи в техния по-широк контекст. Функционирането се дефинира като спираловиден процес към нива с нарастваща сложност на организация, чрез процесите на морфогенеза (вж. бележките в края на статията) и анаморфоза (вж. бележките) – основните механизми на промяна – чрез емоционална, когнитивна и социална диференциация иинтеграция. Джордж Василиу предлага концепцията за анотропия (вж. бележките) вместо негентропия (вж. бележките), за да се фокусира върху поощряването на функционалността и възпиране на дисфункционалността, търсейки постоянно отвореност в организациите и организация в отвореността (Vassiliou 1973).
Неравновесие (Disequilibrium)
Анотропията се отнася до справянето с неравновесието при навлизане на нова информация в системата, което е централна концепция в теоретичните дискусии в екипа на AIA в началото на 1970-те. Спираловидното развитие в определени моменти има нужда от процес на деструкция, който се преживява като дистрес или криза, което води до преструктуриране. Преструктурирането е процес на инкорпориране/включване на новите елементи от опита и от променящата се обкръжаваща среда. Въвеждането на оптимално ниво на неравновесие в процеса на терапия на семейството, се смята за важно, тъй като култивира рецепторите за промяна (change receptors ) на системата.
Диалектика (Dialectic)
Подходът обръща внимание на същностната диалектика, която се създава сред взаимосвързани системи, произхождаща от процесите на коеволюция във и сред тях. Това е различно от концепцията за диалога, която се насочва към актуалния диалог между системите (семейните или групови членове). Приложен в терапията, например към трудни родителско-детски отношения, принципът на диалектиката означава терапевтът да се фокусира предимно върху техните отделни (на родителя и детето), но в същото време и ко-развиващи модели на израстване, отколкото върху техния директен диалог.
Мултистепенен (Multilevel)
Концепцията за единството в човешките процеси е централна и тя е допълнително вградена в принципа на йерархията на взаимосвързаните социални системи на различни нива на организирана комплексност (Vassiliou and Vassiliou 1982). Всяка система (човек, семейство, малка или голяма група, училище, организация, общност) се разглежда като неразделна част от конкретна йерархична структура, в която тя функционира, което конституира нейният супрасистемен контекст (надсистемен контекст). За да разбере и за да се свърже с и да се включи в терапия или обучение, човек трябва да обърне внимание както на начина, по който системата, например семейството, е вътрешно организирана (как членовете се свързват помежду си), така и как семейството взаимодейства и функционира в по-широкия контекст на разширеното семейство, общността, работата и училището, в конкретната култура и фаза на развитие.
Мултифокусен (Multifocal)
Да имаш цялостен/холистичен подход към процесите, които се развиват на различни системни нива, позволява на терапевта или обучителя да смени фокуса по време на терапевтичните сесии от една система към друга, от едно ниво към друго (например от семейството като цяло, към отношенията на двойката с децата, оттам към отношенията между жените или мъжете в семейството, или сред членовете на три генерации или култури). Сменянето на фокуса помага за поддържането на оптимално ниво на мотивация в процеса на терапия или обучение и отваря нови алтернативи
Ориентиран към спецификата на средата (Milieu-specificity)
Признавайки решаващата роля, която играят комплексните социо-икономически и културни процеси в това как семействата и групите функционират, AIA създава подход, който е специфичен спрямо средата. Терапевтичният екип трябва да бъде постоянно чувствителен към наличието на релевантни изследователски данни, които да интегрира в подхода си, насочен към всяка отделна и конкретна система (Polychroni 2016).
Синелактично-системен (Synallactic – Systeming)
Можем ясно да видим каква е целта на терапията като имаме предвид разграничението между системното мислене и сумирането/събирането, което е предложено от системно-ориентираните учени през 1970-те, (Durkin, 1981). При практикуването на системното мислене се предполага синелактична (гръцката дума за „променяме заедно“) интеракция на членовете: „Аз променям другия чрез това, че съм променен от другия“ (Джордж Василиу). Сумирането се отнася за размяната на диалози, където членовете остават на своите несвързани или антагонистични позиции, без да позволят да се появи ново израстване чрез синтез. „Да държим сърцата си близо, а умовете си далеч“, е класическа завършваща фраза в речите на Джордж Василиу. Това означава да създаваме сигурен контекст за отношенията, който позволява да се появят различията и това да се превърне в ресурс за израстване. Осъзнавайки как се повишава все повече академичната и медицинска специализираност за сметка на разбирането за единството, AIA поставят фокус върху разпознаването на случаите, когато мислим през нагласата „или/или“ и създаването на изкуствени дихотомии, които често се срещат в научния език и практики. Системното мислене преодолява изкуствените дихотомии, които произлизат от линеарните модели и замества „или/или“ подхода при достигането до когнитивно/емоционалното, индивидуално/груповото и вътре/външно-системното.
Оценяване
Основата на терапевтичните (или обучителни) отношения са построени на откриването и оползотворяването на силните страни и ценности на всяка субсистема (семейство или член на група) или на системата като цяло (например ценността на процеса и продукта от взаимодействието между различните части/членове на системата). Настоящият проблем се преформулира като очаквана трудност в процеса на развитие, който не е бил посрещнат навреме, или като криза, която произтича от промени в непосредствения или по-широк контекст, които изискват системно предефиниране. Терапията цели подобряване на процеса на самоуправление във всяка система на всяко ниво.
Комбиниран терапевтичен контекст
Хората биват възприемани като членове на групите, в които те участват: семейство, социални групи, общности и култури (Sakkas1990). Ето защо терапевтът оползотворява индивидуалните сесии, семейните сесии (с цялото семейство или с някои от субсистемите в него), както и груповите сесии по начин, който ги съвместява, комбинирайки това, което смята за подходящо за конкретния клиент. Например: скоро след първата сесия на семейството, двойката може да бъде насочена към групова работа за двойки или член от семейството – към групова работа, за да бъдат агент на промяната за себе си и за семейството. По същата логика клиенти в индивидуална терапия, които по-късно продължават в групов формат, могат да бъдат окуражени да проведат семейни сесии, за да допълнят и заздравят промените в семейния контекст. Терапевтичната схема може да включва дори участие на един или повече членове в група за родители или преживелищна тренинг група. Използването на комбинирани различни формати на работа се е оформило като базисна характеристика на провежданата в A.I.A. терапия, във време, когато движението на груповата и фамилната терапия все още е било относително по-слабо представено в програмата на научни конференции, професионални мрежи и списания.
Инструментите на подхода
Терапевтът. Терапевтът (или обучителят) се разглежда като част от системата; следователно акцентът е върху това, че самият терапевт е средството на промяна, както и отношенията между терапевта и клиентите (обучаемите), които оформят първичния контекст на грижа; по същия начин и системата на терапевтичния екип, като партньори, които участват в процес на ко-еволюция, е средство за въвеждане на терапевтична промяна. Както казва Джордж Василиу, на терапевта се гледа като на CAtalyzing-Regulatory System (CA-RE – вж. бележките), което означава стимулиране на процеси на самоуправление в и сред членовете на системата.
Инструментите и уменията на терапевта включват:
А) Вътрешна себеосъзнатост, което му позволява да бъде синтоничен (вж. бележките), т.е. настроен към специфичния контекст;
Б) Полагане на основата на безопасни отношения и подходящ социално-емоционален климат (Gournas 2015);
В) Разбиране на възникващите теми и тяхната трансформация в рамките на процеса, който се развива в семейството/групата;
Г) Осъзнатост за ко-еволюцията между терапевтичния екип и семейството/групата;
Д) Конфронтиране на стереотипните предположения и изкуствени дихотомии;
Е) Оползотворяване на неравновесието и кризите като агент на промяната;
Ж) Ценене на колаборативността и отвореност към предефиниране на споделени визии с колеги.
Тренингът в A.I.A. за терапевти включва личен, групов и семеен терапевтичен опит и опознаването на семейната и груповата динамика, както и особеностите на по-големите комплексни системи.
Методология/техники
Джордж и Васо Василиу въвеждат два важни диагностични и терапевтични инструмента: Синелактична колективна образна техника (Synallactic Collective Image Technique – SCIT) и анализ на поредността (Sequence Analysis – SA). SCIT приканва членовете на групата да използват общ стимул – избрана от членовете рисунка, за да създадат разказ като рефлектират върху събитие/инцидент в техния живот, както и да изразят дълбоките чувства, които са свързани с това преживяване. След като участниците споделят техните истории и чувства, терапевтът обръща внимание на общата тема за групата, така както тя се развива, и на индивидуалния принос на всеки от участниците. Чрез анализ на поредността на разказите на членовете на групата (разработка на ТАТ анализа на М. Арнолд), се разкрива груповата тема и това се използва от груповите членове като по-широка рамка, в която да развият техните индивидуални теми. По този начин бива фасилитиран диалектичният процес на самоуправление сред индивидуалните членове на семейството или групата като цяло като се появяват нови алтернативи чрез фокусиране върху редуването на различни аспекти на темата. SCIT е усъвършенствана от екипа на A.I.A. да включва по-широк набор от стимули (музика, глина, движение) и е адаптирана за използване в различен контекст. В допълнение може да се каже, че се използват широк набор от техники, за да се актуализират невербалните аспекти на взаимодействието, например семейството рисува заедно или прави скулптури, ролеви игри, драматизиране на вътрешния диалог на полифоничния Аз-а/семейството/общността/големи организации, техники, които включват тяло и движение, генограми и символни презентации. Тези техники отразяват значимостта, която подходът на A.I.A. отдава на аналоговата комуникация сред семейните/групови членове (Vassiliou and Vassiliou 1985), засилването на процесите на синелактика (променяне заедно) в системата и идентифициране на споделеното значение. Това е отличен контекст, в който индивидът става полезен член на семейството или групата, както и групата или семейството става насърчаваща смисъла среда за своите индивидуални членове.
Епилог: Подходът – динамичен процес в контекста
Подходът сам по себе си е жива система, която постоянно се развива чрез продължаващ диалог между дисциплини, култури, практиката, философски движения и свързани подходи, както и между поколенията от обучаеми, професионалисти и общности от хора, за които се предоставят услуги. Дифренцираният фокус на подхода и неговите приложения са се променяли през годините като отговор на промените, които се случват в обществото.
Акцент върху по-широката култура
През 1960-те и 1970-те, когато полето на семейното функциониране и статуса на свързаните с това институции в Гърция са били все още научно неизследвани, усилията на A.I.A. са били ориентирани към събиране на изследователски данни от социално-психологически проучвания за субективната култура (термин на C. Osgood за възприятието на хората за тяхното социално обкръжение) и сензитиране на семейства, групи и общности за това как социалните промени подтикват появата на нови роли, както и на нови умения и нагласи към човешките отношения. Изследователските проекти, проведени по това време от екипа на A.I.A. на семейства, групи и общности, са предоставили данни за теоретичните фундаменти на този специфичен за средата аспект на подхода. По същият начин е било посветено време за дефиниране на новопоявилите се роли в областта на психичното здраве и развиването или адаптирането на инструменти за клиничната практика и тренинга на професионалисти.
Акцент върху непосредствения контекст
С течение на времето, специфичният към средата подход започва да обхваща начина, по който хората възприемат структурните и функционални аспекти на системата, от която са част, как семействата са организирани в новопоявили се форми, как настройването на техните собствени граници се променя от традиционната ера, доколко готовността за промени се култивира или как членовете възприемат и преживяват себе си в конкретния социо-емоционален климат. Целта се променя към развиване на сензитивност към средата по не толкова генерализиран начин, към разбиране и оползотворяване на функционирането на непосредствения (тук и сега) контекст, неговите различни аспекти и специфични качества, фази на развитие и ниво на комплексност. Разбирането на по-широкият контекст вече е доста по-трудна и амбициозна задача, поради нарастващата сложност и темп на промяната.
Акцент върху вътрешния диалог
През 1980-те и 1990-те, когато вълните на бързи социални промени се наслагваха и припокриваха една с друга по един по-малко управляем начин, се появи забележим обрат към работа с вътрешния диалог като отговор на вътрешната обърканост и чувствата на неадекватност, които бяха пряко отражение на все още неефективно реорганизираната новопоявила се система от ценности (Polemi-Todoulou et al. 1998).
Акцент върху автономността чрез и за взаимозависимост
В последните две десетилетия акцент в работата на A.I.A. е възстановяването на индивида като полезен за себе си и за останалите членове на групата, не чрез зададени дефиниции на ролеви и поведенчески очаквания, както е в традиционната култура, а като резултат на процеса на самоуправление, който постоянно се предефинира и препозиционира във всеки конкретен момент. В това отношение основната терапевтична цел е развиване на уменията на клиентите за отвореност и научаване как да бъдат в състояние да преформулират и изработват свой личен компас като инструмент, който да имате под ръка в един бързо променящ се свят.
Бележки
Anthropos – от гръцки, означава цялостна личност
Морфогенеза (от старогръцки μορφέ, morphê – форма и γένεσις, genesis – създаване) е биологичен процес, който води до развиване на формата на организма.
Анаморфоза – процес на развитие в пост-ембрионалния период при насекомите, при който се появяват допълнителни сегменти в тялото. В изкуството се използва като термин за процес, при който дадена форма изглежда неразпознаваема/изкривена, освен ако не се види под определен ъгъл или с определени лещи
Анотропия – термин, предложен от Джордж Василиу като по-подходящ, за да се обозначи процеса на негентропия и да се избегне двойното отрицание; буквално означава „движение нагоре“
Негентропия – обратното на ентропия (случайност, хаос). Пример за негентропия е Слънчевата система. Друг пример е животът.
Care на английски значи грижа
Синтоничен – емоционално откликване по оптимален начин на обкръжаващата среда
Cross-References
The Athenian Institute of Anthropos https://akma.gr/Vassiliou, George and Vasso
References
Durkin, J. (Ed.). (1981). Living systems. New York: Bruner/Mazel.
Gournas, G. (2015). The therapeutic relation in systemic psychotherapy. In X. Karamanolaki, K.
Haralabaki, & G. Mihopoulos (Eds.), The therapeutic relation. Athens: Kastaniotis.
Polemi-Todoulou, M., Vassiliou, V., & Vassiliou, G. (1998). The grouping process across cultural change. Group, 22(2), 105–119.
Polychroni, K. (2016). A multi-level, multi-focal, multivoiced journey: Not without family therapy – not with family therapy alone. In M. Borcsa & P. Stratton (Eds.), Origins and originality in family therapy and systemic practice. Berlin: Springer.
Sakkas, D. (1990). Discussing with George Vassiliou: Family and group therapy in a social psychiatry context. Psychiatry Letters, No. 31.
Vassiliou, G., & Vassiliou, V. (1982). On the diogenes search: Outlining a dialectic systemic approach concerning functioning and malfunctioning of anthropos and his suprasystems. In M. Pines et al. (Eds.), The individual and the group (Vol. 1). London: Plenum Press.
Vassiliou, G. (1973). What General Systems Theory Offers to the Group Therapist. International Mental Health Research Newsletter, XV(4), 8–10.
Vassiliou, G., & Vassiliou, V. (1985). Developing jointly with the family system the therapeutic process by using analogic communication. In P. Pichot, P. Berner, R. Wolf, & K. Thau (Eds.), Psychiatry the state of the art. Boston: Springer.