Нищо от това не става изведнъж
Има изречения, които ни приковават. Например това: „Страшно беше, скучно стана – пушех и мълчах, мълчах и пушех…” [1]. Или „Една дъждовна вечер от тъга, от самота и от не знам какво реших да прочета на глас написаното през деня стихотворение”[2]. Но най-вече „Много рано в моя живот всичко стана …