Съвършеният егоист е човек, който участва в такива отношения, построява така контактите си с хората, че постоянно дава, без да взима нищо от другите. Дава обич, помощ, всеотдайност, грижа. Винаги мисли първо за другите и никога за себе си. Чувства се виновен, ако постави себе си на първо място. Малкото случаи, когато това все пак става, изпитва вина и веднага прави нещо, с което да поправи „грешката“, т.е. отново започва да прави и да се раздава за другите. Нищо не иска за себе си. Толкова не иска за себе си, че забравя, че общуването е двупосочен процес, в който даваш и взимаш. Процес, в който участниците се обогатяват взаимно, чувстват се пълноценни и уверени.
Да даваш, без да взимаш, означава всъщност, че не цениш другите. Не искаш да ти дават, уж, за да не ги натоварваш, уж, защото много ги цениш, а всъщност отправяш към тях посланието, че те не могат да ти дадат нищо значимо. Отвъд познатото обяснение, че хората, които дават, а не искат нищо в замяна, имат ниско самочувствие и не смятат себе си за ценни, погледнете на това и по един малко по-различен начин. Като обезценяване на другия участник в процеса на общуване, като заемане на свръх протективна и доминираща позиция. Да не искаш да получиш нищо от хората, с които живееш, обичаш и цениш, означава, че несъзнателно се довеждаме до образа на съвършения егоист.