Едно от най-значимите неща, които постигна оцветяването на паметника на съветската армия в София в розово по повод годишнината от окупацията на армиите от Варшавския договор на Чехословакия, както и изрисуването на Украинското знаме преди дни върху същия този паметник, е най-изгубеното нещо в годините след падането на Берлинската стена. Загубихме солидарността помежду си, в стремежа си да наваксаме и бързо да станем като страните от Западна Европа. Наблегнахме на това да покажем, че вече няма да имаме нищо общо едни с други и че се срамуваме от общото си минало, затова ще станем нови, други, западни….
Мисля, че това време постепенно отминава. Като че ли идва нов момент в отношенията между страните от бившия Съветски блок. Отношения на солидарност и подкрепа. Това е процес, който помага на всяка от страните, попаднала в неизбежната битка за морал, за демокрация и развитие, битка, която задължително преминава през отстраняването на комунистите от властта и битка, чийто гняв, агресия, решимост, саможертва дори, никой отвъд Берлинската стена не може да разбере истински. Помага на страната, която води такава битка, но помага и на този, който подкрепя.
Показваме ако не на целия свят, по поне на Европа, че от позицията на народи жертви, можем да преминем към позицията на народи, които ОЦЕЛЯХА. И че в това има достойнство и гордост.
Няма кой от западния свят да нарисува розов паметник или украинско, или грузинско знаме върху съветски паметник. Първо защото там съветските паметници, доколкото ги има, имат съвсем друго значение. И второ – защото те не знаят как се оцелява в такъв режим. Не знаят колко е трудна битката с комунизма и после и с посткомунизма. Но ние знаем, именно, защото оцеляхме и вече не сме само жертви. Имаме нова идентификация – тази на живите оцелели. Ако има някой, който не би допуснал реставрация на тоталитарните режими в Европа, това в най-голяма степен сме ние – Германия, Полша, Чехия, Унгария, България, Украйна, Румъния. Нищо че не стигнахме далече в осмислянето на този период и още има носталгични настроения. Ние рисуваме знаци на солидарност по нашите паметници. Истинска и смислена солидарност, на едни народи, които са живи и до днес, преминавайки през най-страшното.
27 февруари 2014